Ангел Грънчаров-Елтимир 
Човеко, стани! (5)
 * * * ЯВЛЕНИЕТО АДОЛФ ХИТЛЕР

За хитлеризма не можем и не бива да говорим наизуст. Загадките са много, още повече са противоречията. Отново откъс от „Утрото на маговете“: „Марсел Рей през 1939 година отбелязва, че войната, натрапена на света от Хитлер е манихейска война, или както говорят Писанията, война на боговете. Разбира се, не става дума за битката между нацизма и демокрацията, между понятията за либерално и авторитарно общество. Въпросът има езотерична страна. К. С. Луис, професор от Оксфорд през 1937 година написва в един от своите символически романи «Мълчанието на Земята» за началото на войната, която е война за овладяване на човешките души. Ужасната материална война е само нейната външна форма. Последната книга на Луис се нарича «Докато не придобием лица» и в нея намираме възхитителната фраза: «Боговете говорят с нас лице в лице само тогава, когато ние самите имаме лица». Тази Битка на Боговете, разгърнала се зад видимите събития не е свършила на нашата планета, но поразителния прогрес на човешкото знание за последните години й придаде други форми.“ С последното не съм особено съгласен. Действащите лица са същите, методите не са се променили много.

Във всеки случай след като разглеждаме практиката, не е зле да се запознаем поне бегло и с теорията. В противен случай рискуваме да не разберем същността. Лично аз съм на мнение, че Хитлер не е бил нито нацист, нито расист в смисъла, който днес разбираме под двете думи. Нещо повече, не само според мен Хитлер не е бил даже и националист. Преди десетина години същото мнение изрази проф. Никола Алтънков от Калифорнийския университет. Малко факти. Из „Утрото на маговете“: „Хитлер е бил убеден, че е дошъл на този свят, за да осъществи предначертанията на една чудесна съдба. Той бил убеден, че неговата мисия му е дадена свише и превъзхожда пределите на политиката и на патриотизма. «От идеята за нацията — казвал той — аз съм принуден да се ползвам от съображения заради нейното удобство в дадения момент. Но аз знам, че тя има само временна ценност. Ще настъпи ден, когато от това, което се нарича национализъм няма да остане много даже у нас, в Германия.»“ Какво още искате след такова признание? „И няма вече речи за Вечната Германия, нито за националсоциалистическата държава. Ние отново сме хвърлени в «отвъдния свят», където съществува йерархия от човекоподобното до Великия Маг. Тук се готвят за явяването на богочовека, свръхчовека, когото ще изпратят на Земята Могъществата, след като ние, посветените изменим равновесието на духовните сили.“ — продължава същата книга. Щом антифашистите Бержие и Повел са стигнали до извода, че Адолф Хитлер не е националист, аз нямам основание да се съмнявам в техните изводи. Ами съратниците на „великия“ Фюрер, те на какво мнение са?

Алберт Шпеер с ужас казвал, че Хитлер „напълно съзнателно се домогва всички да умрат заедно с него. (По-долу ще видим, че всъщност той изобщо не е имал намерение да умира заедно с всички, и че наистина е спасил скъпоценната си фюрерска кожица!) Той вече беше само човек, за когото краят на собствения му живот е край на всичко.“ Гьобелс в своите последни редакционни статии с ентусиазъм приветства вражеските бомбардировки над Германия, разрушаващи страната и изтребващи нейното население: „Под руините на нашите унищожени градове ще бъдат погребани постиженията на глупавия ХХ век“. Хитлер иска навсякъде да цари смърт. Заповядва да бъдат екзекутирани всички пленници, заповядва да бъде убит негов първи братовчед. „Хитлер и Гьобелс — пише Тревър Ропър — призоваха германския народ да разруши своите градове и заводи, да взриви своите мостове и язовирни стени, да принесе в жертва своите ЖП линии и целият подвижен състав на железниците. И всичко това в името на легендата, известна като «Залезът на Боговете». Хитлер иска кръв и принася в жертва своите последни войници, пращайки ги да се бият до последен дъх: «Аз никога няма да призная, че жертвите бяха достатъчно големи» — твърди той. Накрая решава да предизвика Потоп, като заповядва да бъде напълнено с вода берлинското метро, където загиват 200000 души. Германци. Гьобелс му приглася: «Нашият край ще се превърне в край на Вселената». След което убива своите деца, жена си, а накрая и себе си.“ За разлика от Хитлер, който намерил начин да се спаси. Е, кой ще посмее да нарече тези хора „националисти“?

Предлагам да се върнем към самата официална (защото има и неофициална, за което ще стане дума по-долу) основа, с книгата на Адолф Хитлер „Моята Борба“. Според мен, заблудите почват именно оттам. Четях тази дебела и скучна книга и си мислех. Дали целта на нейния автор (или по-скоро колектив от автори) не е била да ни внуши неправилна, превратна представа за евреите и по този начин да улесни ционистите в постигането на техните цели? Дали целта на книгата, а по-късно и на хитлеровата политика не е била да се обяви извън закона всяка форма на съпротива срещу геноцида над европейците, посредством представянето на тази съпротива за форма на нацизъм? Дали зад всичките високопарни приказки не се крие план за отслабване и разоряване на европейските държави, водещо до последващото им унищожение?

Та нека да хвърлим поглед върху теоретичното наследство на Фюрера. Следват откъси от най-заклеймяваното четиво в света с критични коментари към него.

 

„Колкото повече спорех с тях, толкова повече се запознавах с диалектиката им. Отначало те считат всеки от противниците си за глупак. Когато се убеждават, че това не е така, те самите започват да се правят на глупаци. Ако това не помага, те се правят, че не разбират за какво става дума или се прехвърлят в съвършено друга материя. Или пък страстно започват да отстояват нещо, което от самосебе си се разбира. И щом се съгласите с тях, те веднага го прилагат към предишния въпрос. Щом ги уловите в това, те пак се изплъзват от същността на спора и не искат дори да чуят за какво всъщност става дума. Колкото и да опитвате да хванете този апостол, ръката ви сякаш потъва в рядка кал. Калта се изплъзва от пръстите ви и веднага по някакъв начин ви полепва по ръцете. Но ето, че на вас, макар и с труд ви се отдава да победите така унищожително един от тези хора, че на него не му остава нищо друго, освен да се съгласи с вас. Мислите, че ви се е отдало да направите поне една крачка напред? Но какво е учудването ви на следващия ден! Утре този евреин е забравил напълно, че е бил победен.“

(Хитлер иска да ни внуши, че е безсмислено да се разговаря с евреите, че е невъзможно те да бъдат подтикнати към споразумение или взаимоизгодно поведение. Хитлер сякаш ни казва: „Те нямат слабо място!“, което съвсем не е така. Достатъчно е покажеш пред евреина, че ти играеш съвсем различна игра от неговата, че ти си нещо, което той не познава, че не си нито под, нито над, а встрани от него. Демонстрирай пред евреина невежество по всеизвестни въпроси и свръхпознание по теми, достъпни за малочислен елит, ако не и съвсем непознати. Но нека не говоря какъв ще е резултатът. Всеки сам може да провери. И още. Защо винаги говорим „евреите“. Сред всеки народ се срещат различни хора. Правилото още повече важи за евреите, които не само не принадлежат към един народ, към една нация, а понякога и към съвсем различни расови групи.)

 

„Научих се да разбирам иврит и именно това обстоятелство ми помогна да различа теоретичното дърдорене на апостолите на учението от реалната им практика. Евреинът говори, за да скрие мислите си или поне да ги завоалира.“

(Камъче по камъче, ние сглобяваме мозайката, показваща етническия произход на Фюрера. От кого, защо и как той е научил иврит, щом не е разговарял с евреи? Как е преодолял (уж) изпитваното огромно отвращение към всичко еврейско? Очаквам и други въпроси.)

 

„Човешкото право е над държавното право.“

(Помним как бе разгромен комунизма — с кампания по въпроса за човешките права. Но тогава не знаехме, че идеята е дошла от Адолф Хитлер. Те продължават да се учат от него, а на нас ни забраняват да го познаваме. И се питам дали тези думи са написани от същия този Хитлер, който постави държавата над всичко, над човека и над човечността въобще? Това ли е Адолф Хитлер, който искаше да постави държавните закони над човешките и Божествените закони, а пък самата държава подчини на една-единствена партия и наложи партийните закони над държавните закони? А над партията сложи себе си. Чета и се сещам за стария виц: всичко в името на човека, но ние знаем кой е Човекът.)

 

„Ако се окаже, че някой народ в борбата си за правата на човека е претърпял поражение, това означава, че е бил твърде лекомислен и недостоен да се съхрани в целостта си на земята. Вечно справедливото Провидение предварително е обрекло на гибел онзи, който не е проявил достатъчно готовност или способност да се бори за продължаване на съществуването си.

(Тук много ясно проличава двойствеността на хитлеровите думи. Първата част от неговата мисъл напълно съвпада с тезите на съвременните «правозащитници», които разрушават националните държави под маската на борбата за човешки права. Втората част е инструкция към самите евреи. Все пак аз не съм сигурен, че думите принадлежат на Хитлер. Дори не съм сигурен дали ги е чел. Нещо като Тодор Живков, за когото не без основание се говореше, че не е чел собствените си трудове. Тези думи от «Моята Борба» нямат нищо общо с практиката на Национал-социализма. Но имат нещо много общо със събитията, започнали 40 години след края на Втората световна война. И почват едни въпроси…)

 

«За страхливите народи няма място на земята.»

(От страхливия също може да има полза. Липсата на смелост понякога развива качества, които липсват у героя. Впрочем как ли би изглеждал свят, населяван само и единствено от герои? На Земята има място за всеки! Друг е въпросът, че не всеки е на мястото си. Върнете се назад. Как се връзват тези думи с думите за правата на човека? Съпоставете ги и ще забележите различното авторство. Никой, който поне малко познава историята на света няма да изрече и да напише подобна нелепост. Героизмът е нещо възвишено, обаче защо ли се е случвало така, че гордите, смели и благородни народи са загивали, а именно страхливците днес властват над сушата на планетата Земя? Много велики в миналото нации вече ги няма, а страхливото стадо чандала за последните хиляда години е увеличило своята численост 20 хиляди пъти. Докато героизмът на германската нация през време на последната война им струваше над десет милиона убити и още толкова непоправимо осакатени. Красиви фрази, лишени от смисъл. Красиви фрази, изречени, за да заблуждават. Думи, непрекъснато разминаващи се с действителността.)

 

«… той не съумя да придаде на идеите си такава форма, която да съответства на степента на възприемчивост на широките народни маси (а тази възприемчивост беше достатъчно ограничена).»

(Ако Фридрих Нитче се ръководеше от същите съображения, не би написал нито една от своите прекрасни книги. Понякога си заслужава едно послание да бъде написано, а после съхранено през вековете, за да го прочете накрая един-единствен човек. В повечето случаи не количеството на адресатите се оказва определящо, а тяхното качество. Интелектът на милиард свине не може да компенсира ума на единствено същество, намиращо се по-високо стъпало на развитие. Марксическата теза за «масите», под чието влияние очевидно се е намирал Хитлер е дълбоко невярна. «Диамантът в шепата струва повече от камарите варовик навън.» А дали Фридрих Нитче наистина не е успял е отделен въпрос. Основен принцип в развитието на човечеството е взаимното допълване, а не взаимната заменяемост. Ако един човек можеше всичко, то за какво биха били нужни останалите хора? Някой дава Идеята, втори я превръща в практична, трети я осъществява. Почвам да си мисля, че Хитлер ако не е глупак, то той умишлено заблуждава, тласка мислите на своите последователи в невярна посока и по този начин ги обрича на неуспех. А и на гибел, както показа практиката.)

 

«Вместо да говорят с народа, депутатите бяха заети с излияния пред така наречените народни избраници.»

(По-важно е депутатите да си вършат съвестно работата, отколкото да убеждават някого, че я вършат. Но не, не това е била целта. Като наблюдавам днешната нерадостна картинка почвам да си мисля над лишаването от съдържание и смисъл на институциите. На тяхното лумпенизиране. Вече нищо не е свято и нищо не заслужава доверие. Вече нищо не е истинско.)

 

За да се преодолее някое зло, трябва преди всичко да се разкрие и разбере.

(Ето защо ние трябва да изучаваме ученията, донесли зло на човечеството — както ционизма, марксизма и хитлеризма, така и религиите, породили тези учения.)

 

Със силата на оръжието могат да се победят определени представи и идеи (независимо от това доколкото са верни или неверни), само ако използваното оръжие се намира в ръцете на хора, които също привличат с някаква идея и са носители на даден мироглед.

Използването само на гола сила, без да стои зад нея някаква голяма идея, никога няма да доведе до унищожаване на другата идея и няма да я лиши от възможността да се разпространява. От това правило е възможно само едно изключение: ако се стигне до пълното унищожаване на абсолютно всички носители на дадената идея, до пълното физическо изтребване на онези, които биха могли да продължат традицията по-нататък. Но това от своя страна в повечето случаи означава пълно изчезване на целия държавен организъм за много дълъг срок, а понякога и завинаги. Това кърваво изтребване в повечето случаи сполетява ценните представители от народа, тъй като преследване, което не носи голяма идея, предизвиква протест тъкмо от страна на най-добрите синове на народа. Преследванията, които в очите на тази част от народа са морално неоправдани, водят до това, че преследваните идеи стават достояние на нови слоеве от населението. Чувството за противопоставяне се поражда от това, че те не могат спокойно да гледат как определена идея се преследва с явно насилие.

В тези случаи броят на привържениците на дадена идея расте правопропорционално на връхлитащите ги преследвания. (…) Щом спадне вълната на преследването, изниква ново възмущение от понесените страдания и то завербува нови привърженици в редиците на преследваното учение. Старите привърженици още повече се закаляват в омразата си към преследващите ги, а отцепилите се от тях след отстраняване на опасността от преследване ще се върнат отново към старите си симпатии. (…) Насилие, което не произтича от твърдо идейно убеждение, непременно ще бъде неубедително и колебливо.

(Тук вече съм напълно съгласен. Срещу една идея се воюва единствено посредством друга идея. Използването на съдебни (в българския случай — чл. 108 от НК) и извънсъдебни (концлагери) методи е недопустимо. Редно е всеки да смята неговата идея за най-добрата, неговото мнение за най-правилното — ами тогава нека доказва своята правота. Силовото налагане на идеята в крайна сметка довежда до нейното унищожение. Друг е въпросът, че лицата налагащи своето с насилие не се интересуват нито от идеи, нито от правота. Същото се отнася до Фюрера, който през последните години на своето властване воювал безпощадно срещу всички носители на най-разнообразни идеи, без да се интересува от тяхната правота. Същата безпощадност към личностите, мислещи със собствените си глави наблюдаваме при комунистите. Същата безпощадност, същата омраза към човешката мисъл наблюдаваме и днес при «либералните демократи». И колкото повече приказки за свобода и за човешки права се приказват, толкова повече се ожесточава войната срещу човешката свобода и срещу естествените човешки права. Някой изглежда знае, че след като бъде ликвидирана човешката мисъл, човешката идея, тогава неизбежно ще изчезне и самият човек. Някой явно се стреми към изчезването на човека.)

 

Народите, които не желаят да отстояват своята чест, рано или късно губят свободата и независимостта си, което в края на краищата е наистина справедливо, тъй като мизерните поколения, лишени от чест, не заслужават да се ползват от благата на свободата.

(Ето я старата демократическа хитрост — да се стоварва върху народите вината за липса на достоен водач, годен да поведе хората на борба.)

 

Задачата на пропагандата се съдържа не в това да даде научно образование на няколко отделни индивида, а да въздейства на масите, да направи достъпни за тяхното възприятие отделни важни, макар и немного на брой факти, събития, потребности, за които масите до този момент са нямали и понятие.

Цялото изкуство в случая се свежда до това да накараш масите да повярват, че еди-кой си факт наистина съществува, еди-коя си необходимост е действително неизбежна, еди-кой си извод е наистина правилен.

(Същността на пропагандата се състои в това, да сведеш до разбирането на масите и най-сложните понятия и идеи. Изкуството е в умението да сведеш до ясни и разбираеми за всекиго понятия най-трудните, най-недостъпните истини. Да заговориш така, че казаното от теб да попие не само в ума, но и в сърцето на твоя слушател. Онова, за което говори Хитлер ми напомня как бе създаден мита за така наречения «Холокост». Бе измислен факт и след като не повярваха в него, хората биват задължавани съм закон да повярват. Който отказва да повярва в лъжата отива в затвора. Да, ама това не е пропаганда. Това е политика, водеща да изкуствено, към насилствено подивяване на някога разумните човеци. Пропагандата е изкуство да подтикнеш някого да възприеме твоята идея като своя. Принципът на доброволността, задължителен за пропагандата изключва насилието.)

 

Колкото по-голямо значение има за бъдещето работата на даден човек, толкова по-малко тя се разбира от съвременниците му, толкова е по-трудна борбата и толкова по-рядко е налице успех. В повечето случаи лавровите венци се поставят на главите на мъртви герои.

(Да, така е! Но защо Адолф Хитлер е държал непременно да бъде разбран сега, веднага, незабавно? А който не го е разбирал или е показвал, че не го е разбирал — той се озовавал в затвора или лагера. Според степента на неразбиране. Не само не съм сигурен, че горните думи принадлежат на Адолф Хитлер, но не съм сигурен, и че той ги е прочел.)

 

Ако евреите бяха сами на този свят, те неизбежно биха се задавили в своята собствена мърсотия и нечистотия. Целият им живот вероятно би се превърнал в изтребителна борба един срещу друг, само дето присъщата на всички тях страхливост, липсата на готовност за саможертва щяха да превърнат собствената им война в комедия.

(Ако това бе казано по адрес на циганите, донякъде щях да се съглася. Но далеч не всички евреи са нечистоплътни. Хазарите например имат хилядолетни традиции в поддържането на телесната хигиена. А колкото до еврейската жертвоготовност — тя не се различава особено от жертвоготовността на всеки друг народ. Има смели и страхливи евреи, има благородни и подли, има готови да се жертват заради своите единоплеменици, както има и невероятни егоисти… В този случай ние не можем да говорим за раса, нация или религия, а само и единствено за отделни индивиди. Всеки със своите качества и особености. Не приемам, че имаме право да говорим за отделни етнически групи, за привържениците на дадена идеология, а най-малко имаме право да говорим за раси. Според мен най-правилно е да говорим за поданиците на Злото. Едва тогава думите на Хитлер идват на мястото си. Както и други пъти съм забелязвал, той тръгва от една почти истина, от 99 процентова истина, придава й лека посока на изкривяване и така истината постепенно се отдалечава от действителност, престава да бъде истина.)

 

Отсега работникът трябва на практика да се бори само за бъдещето на еврейския народ. Без да го съзнава, работникът попада във властта на онази сила, против която той, както му се струва, води борба. На работника му внушават, че уж се бори против капитала, а в действителност го карат да се бори за капитала. Евреите крещят по-силно от всички за необходимостта от борба против интернационалния капитал, а на практика те организират борба против националното стопанство. Погубвайки националното стопанство, евреите разчитат върху трупа му да издигнат тържеството на интернационалната борса.

(Колкото и еретично да звучи на нашите съмишленици, главният враг, основният противник е именно интернационалният капитал. Вярно е, че злото тръгва от евреите, вярно е, че представителите на този капитал са преди всичко евреи. Но не са само евреи. И неевреите глобалисти са не по-малко зло от евреите такива. От друга страна все повече евреи осъзнават, че политиката на глобализъм и стремеж към световно господство на практика ще доведе до размиването и последващото унищожение на еврейската нация. Тези евреи се превръщат в наши съюзници. Но пак питам: кой позволи на евреите от всички етноси и раси да достигнат до такава власт? Пак поставям въпроса: на кого еднакво усърдно се кланят ционисти, масони, юдеи, комунисти, либерали, демократи, глобалисти и цялата противочовешка сган?)

 

Когато хората се прекършват и започват да се отчайват, именно тогава са им най-нужни великите гении. Именно тогава към бедните и нещастни хора гледат от миналото сенките на великите личности, съумели да станат борци против мизерията, позора, нещастията; съумели да покажат на народа път към щастлив живот.

Тежко на народ, който се срамува да обръща погледа си за помощ към великите личности.

(Мисълта може да бъде вярна само, ако заменим думата «гений» с «Водач». Стивън Хокинг безусловно е гений, но с какво този гений би помогнал на своя народ в тежък момент? И все пак, човечеството щеше да е твърде бедно без гении като Хокинг. Гениалността е многоизмерно понятие, тя далеч не се изчерпва с умението да водиш тълпите. Гениите и водачите на един народ са само част от неговите опори в трудни дни. Затова при изпитания ние трябва да търсим опори, а не непременно и само личности.)

 

Който на този свят не е постигнал поне да го мразят враговете, той струва твърде малко.

(«Трябва да имате врагове за мразене, а не врагове за презиране.» — (Фридрих Нитче) Перифразата на една гениална мисъл съвсем не доказва наличието на гениалност у плагиатора.)

 

Внезапно се оказва, че «демагогските лозунги» на опозицията не са чак толкова лоши, и внезапно тези дотогава «вредни» лозунги се появяват в «преработената» програма за най-голямо изумление на истинските бащи на тези лозунги. И всичко това става като нещо, което се разбира от само себе си.

(Днешните политици се учат от Адолф Хитлер или как всичко тече и нищо не се променя.)

 

Излъгано от пресата, заслепено от съблазните на «новата» програма, гласуващото добиче — както от «буржоазен», така и от «пролетарски» произход отново се връща при яслите на своите господари и пак дава гласа си на старите лъжци.

(Вината отново е у водачите, а не у гласуващите «добичета» — те нямат друг избор. А всъщност дали изобщо можем да говорим за вина? Хората тръгват зад една идея, защото няма друга, годна да я замени. И това е причината властниците да преследват най-жестоко идеите, способни да противостоят на тяхната извратена идея.)

 

Сега господа народните представители, избранниците на трудещите се маси, отново се връщат в първобитното състояние на парламентарни гъсеници и пристъпват с нова енергия към изяждане на държавните резерви. Те лъщят от мас и спокойно нищо не правят цели четири години, докато пак удари часът и от кукличката се излюпи блестяща, с всички цветове на дъгата пеперуда.

(Диагнозата е вярна, но лечението е в един наистина различен тип управление, а не в казармения вариант на демократическата република.)

 

Всички ние предчувстваме, че в отдалеченото бъдеще пред човечеството ще възникнат проблеми, които ще бъдат по силите само на висшата раса. И само тази висша господарска раса, опирайки се на средствата и възможностите на цялото земно кълбо, ще бъде призвана да разреши тези проблеми.

(Ето я в най-синтезиран вид цялата идеология на т.нар. «Нов световен ред». Чиста проба ционизъм! И за да не проумеем тяхното единство с хитлеризма, те забраняват «Моята борба» Нашето виждане е, че проблемите на бъдещето няма да бъдат по силите на никоя отделна нация или раса. За решаването на тези проблеми ще са нужни обединените усилия на всички нации, съумели да съхранят своите национални качества и особености. Ако допуснем да бъде унищожен или асимилиран дори един-единствен народ, даже ней-нищожния, най-слаборзвития — лекомислието ни може да се окаже фатално. Може би именно у този народ се намира ключът за спасението на цялата човешка Раса. Ще ви кажа нещо, което едва ли ще приемете. Но пък е напълно вярно. Знаете ли кой държи правата върху етнонима «Българи»? Това е малката група на Капанците в България. А кой държи правата върху определението «Човек Разумен»? Кой държи правото същият Човек Разумен“ да властва над сушата на планетата Земя? Погледнете кои народи са изтребвани най-усърдно и от ционисти, и от комунисти, и от глобалисти и го търсете между тях.)

 

Нашият боен вик става сигнал, събиращ в редиците ни всичко, което е силно. Именно величието на целите отблъсква дребните хора веднага или ги отсейва след известно време, но затова пък под нашите знамена се събират всички действително боеви натури. Необходима е да си дадем ясна сметка за следната: ако на едната страна виждаме концентрация на висша енергия и решителност, а от друга страна — широките маси на равнодушните, то неголямото малцинство, събрало се в първия лагер, винаги ще вземе връх над грамадното мнозинство останали във втория лагер. Световната история я правят малцинства, стига само в това числено малцинство да е въплътена голяма воля и голяма решителност.

(В горните думи няма нищо националсоциалистическо. Принципът на аристократизма се поставя над националния принцип. Подобни двойнствени принципи в книгата създават впечатлението, че тя не е писана от един човек. В конкретния случай съзирам силното влияние на Достоевски: малцина са, които тласкат историята напред. Но Достоевски продължава, като обяснява, че мнозинството е призвано да бъде консервативният, съхранителен елемент, без който също не може. С други думи — всеки на мястото си. В конкретния случай обаче най-интересно е друго. Е, Хитлер успя да обедини под своите знамена най-силните, най-достойните, най-годните представители на германската нация. И какво се случи с тези най-силни, най-годни, най-достойни представители? В огромната си част те бяха избити. Адолф Хитлер съумя да извади на показ всичко най-добро, за да бъде то премахнато най-лесно. Когато говорим за обявените цели, нека всеки път ги съпоставяме с постигнатите резултати. Понякога изводите са изненадващи.)

 

Положението, до което доведе равнодушието на бащите, неизбежно ще подбуди децата към активност и борба.

(Приемствеността, традициите остават на заден план. И тук наблюдаваме отклонение от догмите на чистия национализъм и приближаване към теорията и практиката на революционния марксизъм. А пък в реалния живот равнодушието на бащите донася на децата само и единствено страдания.)

 

Да се подценява силата на идеала е много опасна работа. Който малодушничи в това отношение, ще му напомня примера на нашите героични войници по фронтовете. И ако човек сам е бил войник, той ще разбере какво искам да кажа. На фронтовете хората умираха не защото търсеха материални блага. Те умираха от любов към Отечеството, от желание да защитят честта на нацията, от вяра в нейното величие. И само тогава, когато нашият немски народ се отдели от тези идеали и се поддаде на меркантилните обещания на революционерите, се оказа, че той не придоби земно щастие, а придоби само всеобща мизерия и всеобщо презрение.

(Защо трябва да противопоставяме идеала на стремежа към материално благоденствие? Само комунистите казваха, че бедността е техен идеал, но ние бяхме свидетели как именно те се превърнаха в най-големите грабители на материални блага. Или как техният идеал се оказа бедността на другите. Разбира се, без идеали също не може. Без идеал човекът се превръща в мислещо животно. Ние на свой ред търсим баланса между материално и духовно, а не отричане на едното за сметка на другото.)

 

Християнството също не е могло да се задоволи с това, че си е издигнало собствен олтар, но е било принудено да помисли преди всичко и за разрушаването на езическите олтари. Само благодарение на фанатичната нетърпимост се ражда по-късно неопровержимата вяра. Без нетърпимост няма и вяра.

(Още от най-древно минало, ние, българите сме се славели със своята веротърпимост. Ние сме възприемали боговете на различните народи като различни лица на Единния Тангра. И именно в тази веротърпимост е била нашата сила — как иначе би могла да бъде създадена огромната Хунорска Империя? Без веротърпимост няма разнообразие — а нали Разнообразието е нашата цел. В противовес на уеднаквяващия глобализъм. Създай закон за своята общност, за своя народ и остави другите общности и народи да създадат свои закони. Подредбата на твоя дом е твое дело. Само твое. Само ти решаваш какви да бъдат нормите на поведение и взаимоотношенията в твоята земя. Но както не бива да допускаш чужда намеса в твоето, така и ти не бива да се намесваш в чуждото. Фанатичната нетърпимост към чуждите на тяхната си земя поражда фанатична съпротива срещу теб самия. Практиката на хитлеризма доказа точно това.)

 

Затова изразихме цялата наша програма в малко на брой, а именно в 25 тезиса. Първата задача на тези тезиси се състои в това, да дадат на обикновения човек от народа ясна груба представа за целите на нашето Движение. Тия тезиси са известен политически символ-верую. Те от една страна ни вербуват нови привърженици, а от друга — обединяват и сплотяват вече завербуваните, свързвайки ги с единството на поетите задължения.

(При наличието на нива в йерархията е не само допустимо, но и желателно наличието на различни по сложност програмни материали, предназначени за хора, достигнали различно ниво на възприемчивост. Но да се догматизира Учението — значи да се умъртви. Ние търсим разбиране и съпричастност, а не сляпо подчинение.)

 

Който сериозно иска победа на нашия мироглед, той трябва да разбере първо, че за успеха е необходимо да създадем бойно и силно движение, и второ, че в основата на програмата на това движение трябва да се положат редица тезиси, неподлежащи на никакви промени. Програмата съвсем не трябва да допуска всевъзможни отстъпки в духа на времето и да мени своите формулировки.

(Времето се мени, светът се мени, условията се менят… Как искаме една ръководна програма да бъде вечна и непроменима?)

 

… кара сега тези господа да употребяват думи, които преди осем години те изобщо не знаеха, над които преди седем години само се смееха, преди шест години ги обявяваха за нелепост, преди пет години се бореха с тях, преди четири години ги посрещаха с омраза, преди три години ги подлагаха на преследване, а ето че преди две години се присъединиха към тях и сега ги използват, за да промъкнат контрабандно вехториите си.

(Напълно вярно! Принципът е все още валиден. Наблюдавайте нашите днешни противници — ще установите, че те постъпват именно по гореописания начин.)

 

СИЛНИТЕ СА СИЛНИ ПРЕДИ ВСЕЧКО СЪС СВОЯТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ

(— „Силният е най-могъщ сам“ — (Шилер).)

 

Трагично е или изглежда на пръв поглед обстоятелството, че редица движения, партии, религиозни групи, породени от духа на времето, работят съвсем независимо едни от други, макар целите им по принцип да се еднакви. Хората намират това за трагично, тъй като повечето от тях са сигурни, че при обединяването на всички тези групи в един лагер, основните цели биха били постигнати по-бързо и по-сигурно. В действителност това не е така. В действителност самата природа с нейната безпощадна логика предоставя на отделните групи и течения свобода да се съревновават и дава палмата на първенството на най-силните. В края на краищата победа постига онова движение, което е избрало най-верния, най-ясния и най-солидния път.

(Вярно е, и не е вярно. До правилното решение може да се достигне по различни пътища. Наличието на множество групи, работещи за разрешаването на един проблем само увеличават възможността за неговото разрешаване.)

 

Успехите, постигани в резултат на коалиции, вече носят в себе си зародиша на бъдещото раздробяване на силите, а с това и на загубване на завоюваното.

(Хитлер пропуска възможността коалицията да се превърне в единна партия, както това стана в България със СДС. Иначе по принцип е прав — коалицията означава компромис, а компромисът отслабва силите. В нашия български случай СДС не успя не защото от коалиция се превърна в партия, а защото на партията СДС липсваха идеи. На партията СДС липсваше кауза. Накрая от обявеното в самото начало съревнование на идеи остана само надпреварата кой повече да открадне.)

 

С 10 милионна партия революция вече изобщо не може да се извърши. Такова масово движение не представя вече полюса на активността; това са вече широките маси от средата, т.е. инертността.

(Новото време промени и идеята за революция — тя вече може (и е за предпочитане!) да бъде извършена в умовете на хората. Такава революция колкото е по-масова, толкова нейният успех ще е по-голям. Но и „партията“ вече не е класически тип — няма членски книжки, няма ръководство, няма структури, няма даже организация в буквалния смисъл на думата. Има само отделни хора, обхванати от една Идея. Организацията идва по-късно като практически реализатор на Идеята. Но при съществуващите условия преди да бъде създадена организацията, на Идеята трябва да се придаде неунищожимост. Тоест тя трябва да е обхванала колкото може повече хора.)

 

Именно така постепенно изчерпаха силите си на барикадите спартаковци от една страна и националистическите фанатици и идеалисти от друга. Двата крайни полюса по такъв начин се унищожиха един друг, в резултат на което, както винаги победи средата. Буржоазията и марксистите се обединиха върху почвата на „създадените факти“, и младата република започна да се „консолидира“.

(Именно според този рецепта бе разгромена младата българска революция от 1990 г. Сигурно затова учението на Хитлер продължава да бъде под възбрана — да не се досетим откъде черпят идеи нашите демократични политически лидери. Само че имаше и нещо друго: предварително подготвен план, според който бяха унищожени българските идеалисти през 90-те години на ХХ век. А може би и при Националсоциалистите е съществувал подобен план? И случилото се у нас е само повторение на случилото се в Германия 70 години по-рано?)

 

Държавната власт може да осигури истински ред само тогава, когато идейното съдържание на държавата е в същото време цял светоглед, господстващ над умовете. Тогава само отделни престъпни натури ще се решават на покушение срещу основите на държавата. Тогава терорът против държавата няма да е оръдие за борба на широките маси, намиращи се под обаянието на друг, също така цялостен, но противоположен светоглед.

(На този именно принцип били изграждани древните държави. Цялостен светоглед, обхващащ не само стопанския живот, както е при „демократите“, но и религията, и обичаите, и грижата за битовия живот на населението. Ако се вгледаме в практиката на германския нацизъм, ще забележим, че той не само не дава на германската нация цялостен светоглед, а я лишава от нейния досегашен такъв. Същата логика на поведение следват всички други идеологии и сили, стремящи се към световно госпо